Meet the cats
Никога нямаше да се сетя да вмъкна такава рубрика в блога ми по всичкология, ако не беше една от най-близките ми приятелки (и човекът, на когото трябва да благодарите, че не четете с грешки) Мери, не настоя.
Истината е, че макар тези фърфалаци (вече не са толкова малки) да внасят безумна радост и щастие в живота ми, влязоха в него по тъжен повод и то малко преди COVID-19 да нахлуе в дома ми.
2020 ми отне две котки. През март звездичка стана Чарми на нейните 17 години, а няколко месеца по-късно на 29ти октомври в небето заблестя и Китичка на 19 години. Беше трудно и ужасно. Издържахме точно 2 дни в рев и търсене с поглед за някоя котинка да мине през празното пространство на апартамента ни. Бързо отворих Фейсбук и тогава пред мен се появи едно адски мърляво дребосъче. Исках черно котенце и то женско. Всъщност исках две, но бях отрязана още преди да съм изрекла "две".
От една снимка ме гледаше прекрасна, черна мърлява пантерка. Постът беше за 4 момиченца, търсещи си дом. Писах веднага на дамата, която ги даваше и когато ми отговори се оказа, че този фърфалак е все още свободен и непоискан от никой. Казах си ето я нашата Изабела!!! Хем плачех от липсата на Кити, хем се вълнувах, че в дома ни ще влезе доза котешка любов. Не ми пукаше, че изглежда мърлявко, или че му сълзи окото, все пак екипът ни ветеринари са повече от страхотни и полагаха адски добри грижи през годините за Кити и Чарми. Исках това малко, черно и рошаво бижу, дори ми беше ясно, че пухът му най-вероятно в един момент ще окапе. Оказа се обаче, че освен чернушчето е останало още едно мъниче и то предстои да е само.
Даже не се замислих и изпратих снимката на майка ми, която беше против това да имаме две котки. Резултатът беше ясен. Изабела бързо стана Изи, а котето с лудия поглед Бела. Пак не ме спря фактът, че гледа откачено или че има проблеми с очето и така една прекрасна събота вечер, котчетата влязоха у дома. И, естествено, веселите истории, които предстои да ви разкажа, започнаха още в този момент. Защото... Изи се оказа всичко друго, но не и Изи. Имаше си две миниатюрни камбанчици, скрити под тонове прекрасна черна козинка. И така в движение сменихме името на Магнус. Не знам така ни се паднаха или просто с всичкото гушкане или това, че усетиха тревогите ни няколко по-късно, когато ни удари ковидът, но котетата се превърнаха в прекрасни, мили и много игриви създания. Възпитани са и си ползват тоалетната, а ноктите се точат на двете им играчки, пригодени за това.
Повече обаче за характерите им ще ви разкажа в епизод 2 на Meet the cats, където да кажем, че те ще се представят "сами". Мисля, че ще ви усмихна поне един път с приключенията им, защото ако не бяха те, аз със сигурност щях да се срина по много параграфи след толкова много изпитания. Мисля рубриката да е през петък, защото те колкото и да са добри в приключенията, горкият им човек едва ли ще смогне да ги разказва увлекателно всяка седмица.
0 comments