Или иначе казано, Ралка е враг на новогодишните резолюции. 

Не знам за вас, но при мен колкото пъти съм започнала с "От 1-ви почвам...", толкова пъти е завършвало с провал, а и нека върнем лентата назад...

1-ви януари 2020...

- Тази година ще спортувам повече

- Тази година ще посетя...

- Ще отида на това и това парти

- Ще пътувам

И всякакви такива весели, оптимистични и грандиозни планове и цели. И каква стана тя? 

Че спортувах повече, спортувах само, защото не исках да си прецакам прогреса със свалените килограми и имах късмета да имам прекрасна и много скъпа закачалка у нас, разбирайте кростренажора. Че посетих, посетих... всички приятели, които са изкарали ковид, та да сме си безопасни един за друг, наред с това лаборатории, лекари и т.н. Отидох и на партита... домашни партита по пижама. Основните действащи лица бяха две космати топки, които дивееха та прах се вдигаше чак, просто защото 2020 ми отне старите момичета (разбирайте котчици) и ме прати на парти с тийнове (разбирайте новите котенца). И пътувах да ви кажа, терасата ми стана Карибите... Лампички, музичка, свещи, полъх (вярвай си, Ралицо, 40 градуса цяло лято на тая тераса, но пък вечер е като сцена от някой филм за танци).

Всъщност не съм против новогодишните резолюции от сега, поне няколко години ги бойкотирам. Стигнах до извода, че нещата стават тук и сега. Колко пропаднали диети и режими имам, започнати на 01.01 и довели до под кривата круша, но когато наистина реших, започнах по средата на някакъв ноември там, нищо и никакво число за ново начало и ти да видиш!!! Проработи. 

Идеята ми е, че всеки един ден е ново начало. Всяка една промяна, ако наистина си готов за нея, ще се случи тук и сега, на момента, а не да се отлага във времето. Отлагането го приемам за несигурност (а вярвайте ми направо съм си експерт по несигурност), дали ще ви се получи или не, дали ще ви отива, дали ще се справите. Няма как да разберете, ако не пробвате...

Какво пробвам аз тази година? Разбирайте 01.01 и дните след него бяха пижама парти с котки, щолен, книга и кафе.

Истината, че стресът между 29.10 и 20-и декември ми дойде в повече. Загуба на котка, ковид, майка в болница (с опасност за живота, пак "благодарение" на ковид), разбъцкан пулс (подаръци оставя гадината), та да, в повече е меко казано. Направо ме удави. Имах нужда да поспра, макар и още да не знаех как, да изградя нови навици, да променя неща и т.н. Но не съм го поставяла за цел, като резолюция, просто се вдъхнових...

От близки приятели и започнах стъпка по стъпка да променям нещата, не беше 1-ви, не беше понеделник, беше нищо и никаква си сряда. 

- Започнах да ставам по-рано

- Започнах да лягам по-рано

- Правя упражнения (стреч йога, защото още си плюя дробовете, а пулсът ми се чуди да полети ли до Луната, ако се напъна още малко)

- Прекарвам по-малко време онлайн

- Чета повече

- Не бързам. Буквално. Преди рутината ми беше максимално късно лягане/ставане 20 мин. преди да изляза, колкото да си ударя душ и крем за лице и да излетя. Сега имам време, ами за всичко. Да се гримирам, да обърна внимание на котките, да си прегледам планъра и т.н.

 Определено се заформя Ново Аз, но не защото е новогодишна резолюция. 2021 започнах с "Влизаме, пък каквото сабя покаже", но се научих да слушам инстинктите и тялото си, промените идват сами, една след друга, вдъхновени от други или поискани от тялото ми и се случват.  Идеята на този пост е да ви кажа, че не е нужно да чакате 01.01, понеделник, началото на следващия месец или т.н. Ако искате да промените нещо, направете го сега и повярвайте ми, ще ви хареса.

Вие разбирате ли се с новогодишните резолюции или и вие сте на моя принцип?