Точно така, вече всички статии без значение от тематиката ще попадат в този блог и ето моето първо книжно ревю за блога по всичкология на Рали. Една прекрасна книга от български автор, която започнах от чисто любопитство към корицата и любов към танца. Отворих само да погледна прологa и така докато не отгърнах последната страница.

Книгата те повлича, историята те поглъща и те превръща в страничен наблюдател на един цял живот. Живот, изтъкан от мечти, болка, горчивина и разочарование. Самата аз смених емоциите си към главните герои повече от един път, което при мен говори за въздействащо писане и отвличане на съзнанието на читателя сред страниците на историята.

В началото любимците ми бяха едни, после леко се настани разочарованието от тях, гнева от решения, примирения и неизказани емоции. Това е книгата с най-странния финал, който съм чела и някак си неразочароващ в странността си. 

Дали ще сбъркате, ако прочетете книгата? Не мисля. Самата аз страня от романтичните истории, но тази е особена по свой начин. Като танц... Танц, който следва музика, написана от друг, но предава емоцията и усещането на танцуващия. 

А героите? Те са сложни, изтъкани от своите проблеми, обладани от своите демони, които може би цял живот може да не успеят да преборят.

Нора... Грациозна, изградена от музика и танц... И самотата на дете на алкохолик. Стремящо се към одобрение, което може никога да не получи, одобрение, чието отсъствие убива вярата в себе си, увереността, докато не се появи вдъхновението, което може да те вдигне, за да постигнеш мечтите си.

Иво... Душа, погубена от нечие разбито сърце.. Майка, забравила да дарява любов на детето си, защото самата тя е изгубила своята. Дете, което расте в свят от разбити очаквания и липса на любов, дете, имащо за цел никога да не разочарова един постоянно изискващ родител.

Адриан... човек-слънце. Вярващ в силата на другите и борещ се за своите мечти и за самия себе си. Момче, искащо да поеме път различен от семейния, път, по който, за да поеме, трябва да бъде извоюван.

Изобщо книгата е изпълнена с всякакви герои, хора, обременени от проблеми, с които се сблъсква всеки един от нас в ежедневието си и все пак успяват да се изправят всеки ден и да продължават. За да сбъдват мечтите си.

В книгата ми харесаха и прекрасните български имена, развитието на действието през 90% от книгата в България и изобщо това, че авторката нито един път не я замени за този вечно гонен за подражание свят отвъд нашите граници.

Прочетете я. Няма да сбъркате, защото това е нещо различно и със сигурност няма да предвидите дори до последните страници какво се случва. Ако успеете, ви свалям шапка.